Не се познаваме лично, но такава ще е системата на общуване между хората занапред, независимо на кой край на земята се намират. През Интернет.И още - да работят, да правят екипи. Вече няма нужда да напускате България и в същото време ще сте пионер в налагането на най прогресивна технология на работа- чрез Интернет.
Когато казваме, българите сме най бедни, го правим с упрек към управляващите, защото не ни осигуряват по високи доходи. Обратното, непрекъснато ни „осигуряват” все по високи цени на стоки и услуги за бита. Заплати и пенсии- замразени. Информации- смразяващи. Всеки сам се бори с кризата и решава: Да харчи по малко или да печели по вече.
Днес Ви предлагам, да се разделим с бедността. Точно сега! Да спрем да обвиняваме онова време или годините на демокрация. Държава на бедността и в същото време се навъдиха милионери. Да спрем да им завиждаме да ги обвиняваме, да им се заканваме. Има органи да ги проверяват! Да вземем в свой ръце съдбата си. Да се отърсим от психологията на бедността., като спрем да търсим нископлатена, но сигурна работа. Не, не напускайте България- най красивата страна! Тук са най красивите мигове на живота.
Психологията на бедността е потискаща всякаква инициатива и риск! Ръководи се от правилото- по добре да запазя малкото, което имам, отколкото да рискувам, да осъществя своя идея. Не позволява започването на свой бизнес, преместването на по добра работа в друг град или държава, смяна на професията с изучаване на нова. Когато си минал 40 години.
петък, 10 септември 2010 г.
събота, 13 декември 2008 г.
РАЗКРАЧЪТ НАД СМЪРТТА
Разкрачът над смъртта
Пръв от учените медици Раймънд Моуди през 1975 г публикува своите изследвания, установяващи живот след живота. Това в Русия е могло да стане един век по рано от Н. Пирогов. Световно известният хирург събрал по време на практиката си множвство разкази на негови пациенти, преминали на операционната маса клинична смърт и оживели
Книгата “Живот след живота,” на Раймънд Моуди не само става бетселър. Катализира интереса на други медици по пътя към същото изследване, стимулира и смелостта на имащите данни да ги публикуват и направят достояние на обществеността. Тласна физиците да насочат усилия към доказване явленията с методите на физиката и да постигнат учудващи резултати
Един от пациентите на Р Моуди- Д Бринкли, написал книгата “Спасителната светлина”- на 365 страници. Двамата участват в телевизионно предаване по руската телевизия. За вторрата си клинична смърт разказва следното “Беше тъмно. Чувам гласове
Залагам десет кинта, че ще оживее” “Става!” Върнах се в залата,
където ме оперираха. Но гледах отвисоко екипа. Разглеждаха ренгеновата снимка. После видях...” и той с подробности описва как хирурзите режат ттялото му в сърдечната област. Дори вижда биенето на собственото си сърце...после попада в тунел, които завършва със светлина. Където го посреща същото същество, както първия път...”
Феномена на “завърналит се от оня свят” предизвиква учените. Цюрихски професор Алберт Хайм първи започва изследвания . След като той няколкократно преживял връщане от смъртта. По време на хобито си- изкачване височини в Алпите Няколко десетилети събира данни за негови колеги, претърпели клинична смърт. За своето преживяване споделя: “Чувствах се свободен от болка мъки и тревоги. Всичко около мен красиво, огрято от вълшебна светлина, сякаш вълшебна светлина обгръща душата ми в доволство. Прекрасно синьо небе с меки обградени с розово облачета в коити потъвам. Като на кинолента виждам целият си живот. В следващия миг усещам снега ,удар и падането завърши.”
В книгата “След смъртта” издание 1994 Форд Артур пише
“ Не си струва струва човек да се бои от физическата смърт. Прекрасно си спомням как стана: Чакам да ме повикат да застана на пост в чупката на окопа. Внезапно чух свистене на снаряд. Някъде отзад се чу експлозия. Нещо силно и тежко ме удари по тила. Не усетих нито за секунда да съм изгубил съзнание, но се озовах извън себе си. След 5 секунди се върнах при тялото си и помагах на двамата си другари пренасянето в превързочната. Те мислеха, че само съм припаднал. .Тялото ми лежа в превързочната, после го преместиха в моргата. Стоях цяла нощ до тялото си. После се събудих, като след здрав сън...”
През 1969г. във Виетнам офицерът от американската армия Томи Клек попада на избухваааща мина. ” Първо изхвърчах във въздуха, изправих се и видях: левият крак и лявата ми ръка липсват.Паднах по гръб, мислейки, че умирам. Не усещах болка. Само тъмнина...”
Изведнъж се видял нависоко във въздуха. Долу другарите му
събрали в носилка тялото му го помислили за умрял. Той слязал при окарвавеното си тяло, да го съпровожда до лазарета. Изведнъж пак се озовал във въздуха заедо със загиналите преди това негови 13 войници. Те си общучали без думи и го убеждавали, да остане с тях. Пак се озовал в операзионата зала, където видял да пежат тялото му.
Общото между всички умиращи, но все пак успели да се завърнат в този свят е, че те намират другия свят за особен спокойно място, не се тревожат за близките си и се връщат не по своя воля.
В книгата си “Виждала съм вечността” ,публикувана 1977 г Бети Малц престояла 28 минути в клинична смърт . Веднага попаднала на прекрасен зелен хълм.С три операционни рани, предизвикали смъртта и, тя се учудила че се движи свободно не изпитва болка. А удоволствие от обстановката: Небе ярко синьо, храсти треви под босите и крака наситен цвят, какъвто досега не е виждала. Пред взора и преминал целият и живот. Видяла своя егоизъм и се засрамила. До нея се приближил мъж, които я отвел в слестящ от сребро замък. Разбрала, че е на Христос. Пожелала да влезе в него, но си спомнила за болни си бааща и се върнала в тялото си. През всичките 28 минути отчаяният и баща стоял до леглото и горко се молел. Останал поразен, когато тя отхвърлила чаршафа , с кйто я покрили, като “мъртва”.
Ето разказа на 39 годишната Джесика Хейвънс, поразяващ с с чувството на възторг : Знаех, умирам...усетих, че падам в мрак и пълно безмълвие...Внезапно усещам, че лет из абсолютна светлина- ярка, но не заслепяваща. Изпитвам спокойствие , радост. Сякъш съм в подвижен облак.. До мен плува още някой. Общуваме без думи.. затова, искам ли да се върна....”
Клиничната смърт е състояние на умиращия мозък. Нагледно, имаме шалтер, Започваме изключване,Докато движим шалтера от “включен мозък” до крайно положение-“изключен” е все още несвършено времето на мозъка. Биологичната смърт започва с пълното “изключване” на мозъка ( от момента на поставяне шалтера в положение “изключен мозък” Тялото е все още топло, но спира работата на системите.Започват в тялото действия наречени разрушителни процеси. Биологичната смърт е процес необратим. Реамимация е невъзможна.
За случаите разказани от Раймънд Моуди лекарите са посочили клинична смърт. Описани по разкази на преживелите смъртта и останали живи. При съпоставянето на разказите се установява, че независимо от тяхната етническа принадлежност, възраст,
преминават през една и съща процедура. И тя е усещане, че не са в тялото , дори виждат, как спасителите работят по него ; навлизане в тъме тунел; изправяне пред силна светлина; като на бързодвижеща киолента виждат целия си земен живот. През цялото време не усещат болка, а напротив! Глас им напомня, че трябва да се върнат, защото, е рано, имат още задачи на земята, чакат ги деца, родители, тогава те се връщат. По пътя си виждат хора, стаи вещи, които описват точно. Въпреки че тялото им е стояло на операционната маса.
Пръв от учените медици Раймънд Моуди през 1975 г публикува своите изследвания, установяващи живот след живота. Това в Русия е могло да стане един век по рано от Н. Пирогов. Световно известният хирург събрал по време на практиката си множвство разкази на негови пациенти, преминали на операционната маса клинична смърт и оживели
Книгата “Живот след живота,” на Раймънд Моуди не само става бетселър. Катализира интереса на други медици по пътя към същото изследване, стимулира и смелостта на имащите данни да ги публикуват и направят достояние на обществеността. Тласна физиците да насочат усилия към доказване явленията с методите на физиката и да постигнат учудващи резултати
Един от пациентите на Р Моуди- Д Бринкли, написал книгата “Спасителната светлина”- на 365 страници. Двамата участват в телевизионно предаване по руската телевизия. За вторрата си клинична смърт разказва следното “Беше тъмно. Чувам гласове
Залагам десет кинта, че ще оживее” “Става!” Върнах се в залата,
където ме оперираха. Но гледах отвисоко екипа. Разглеждаха ренгеновата снимка. После видях...” и той с подробности описва как хирурзите режат ттялото му в сърдечната област. Дори вижда биенето на собственото си сърце...после попада в тунел, които завършва със светлина. Където го посреща същото същество, както първия път...”
Феномена на “завърналит се от оня свят” предизвиква учените. Цюрихски професор Алберт Хайм първи започва изследвания . След като той няколкократно преживял връщане от смъртта. По време на хобито си- изкачване височини в Алпите Няколко десетилети събира данни за негови колеги, претърпели клинична смърт. За своето преживяване споделя: “Чувствах се свободен от болка мъки и тревоги. Всичко около мен красиво, огрято от вълшебна светлина, сякаш вълшебна светлина обгръща душата ми в доволство. Прекрасно синьо небе с меки обградени с розово облачета в коити потъвам. Като на кинолента виждам целият си живот. В следващия миг усещам снега ,удар и падането завърши.”
В книгата “След смъртта” издание 1994 Форд Артур пише
“ Не си струва струва човек да се бои от физическата смърт. Прекрасно си спомням как стана: Чакам да ме повикат да застана на пост в чупката на окопа. Внезапно чух свистене на снаряд. Някъде отзад се чу експлозия. Нещо силно и тежко ме удари по тила. Не усетих нито за секунда да съм изгубил съзнание, но се озовах извън себе си. След 5 секунди се върнах при тялото си и помагах на двамата си другари пренасянето в превързочната. Те мислеха, че само съм припаднал. .Тялото ми лежа в превързочната, после го преместиха в моргата. Стоях цяла нощ до тялото си. После се събудих, като след здрав сън...”
През 1969г. във Виетнам офицерът от американската армия Томи Клек попада на избухваааща мина. ” Първо изхвърчах във въздуха, изправих се и видях: левият крак и лявата ми ръка липсват.Паднах по гръб, мислейки, че умирам. Не усещах болка. Само тъмнина...”
Изведнъж се видял нависоко във въздуха. Долу другарите му
събрали в носилка тялото му го помислили за умрял. Той слязал при окарвавеното си тяло, да го съпровожда до лазарета. Изведнъж пак се озовал във въздуха заедо със загиналите преди това негови 13 войници. Те си общучали без думи и го убеждавали, да остане с тях. Пак се озовал в операзионата зала, където видял да пежат тялото му.
Общото между всички умиращи, но все пак успели да се завърнат в този свят е, че те намират другия свят за особен спокойно място, не се тревожат за близките си и се връщат не по своя воля.
В книгата си “Виждала съм вечността” ,публикувана 1977 г Бети Малц престояла 28 минути в клинична смърт . Веднага попаднала на прекрасен зелен хълм.С три операционни рани, предизвикали смъртта и, тя се учудила че се движи свободно не изпитва болка. А удоволствие от обстановката: Небе ярко синьо, храсти треви под босите и крака наситен цвят, какъвто досега не е виждала. Пред взора и преминал целият и живот. Видяла своя егоизъм и се засрамила. До нея се приближил мъж, които я отвел в слестящ от сребро замък. Разбрала, че е на Христос. Пожелала да влезе в него, но си спомнила за болни си бааща и се върнала в тялото си. През всичките 28 минути отчаяният и баща стоял до леглото и горко се молел. Останал поразен, когато тя отхвърлила чаршафа , с кйто я покрили, като “мъртва”.
Ето разказа на 39 годишната Джесика Хейвънс, поразяващ с с чувството на възторг : Знаех, умирам...усетих, че падам в мрак и пълно безмълвие...Внезапно усещам, че лет из абсолютна светлина- ярка, но не заслепяваща. Изпитвам спокойствие , радост. Сякъш съм в подвижен облак.. До мен плува още някой. Общуваме без думи.. затова, искам ли да се върна....”
Клиничната смърт е състояние на умиращия мозък. Нагледно, имаме шалтер, Започваме изключване,Докато движим шалтера от “включен мозък” до крайно положение-“изключен” е все още несвършено времето на мозъка. Биологичната смърт започва с пълното “изключване” на мозъка ( от момента на поставяне шалтера в положение “изключен мозък” Тялото е все още топло, но спира работата на системите.Започват в тялото действия наречени разрушителни процеси. Биологичната смърт е процес необратим. Реамимация е невъзможна.
За случаите разказани от Раймънд Моуди лекарите са посочили клинична смърт. Описани по разкази на преживелите смъртта и останали живи. При съпоставянето на разказите се установява, че независимо от тяхната етническа принадлежност, възраст,
преминават през една и съща процедура. И тя е усещане, че не са в тялото , дори виждат, как спасителите работят по него ; навлизане в тъме тунел; изправяне пред силна светлина; като на бързодвижеща киолента виждат целия си земен живот. През цялото време не усещат болка, а напротив! Глас им напомня, че трябва да се върнат, защото, е рано, имат още задачи на земята, чакат ги деца, родители, тогава те се връщат. По пътя си виждат хора, стаи вещи, които описват точно. Въпреки че тялото им е стояло на операционната маса.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
